Здравейте, казвам се Кирил Йовев и записвам това аудио, за да споделя с вас свои размисли по теми, които считам за важни, но за тях твърде рядко и срамежливо се говори. 

Става дума за процеси на разпадане, които наблюдавам от известно време, които са много страшни, най-малкото защото виждам, че не се осъзнават.

Защото като колония, каквато все пак сме, не мисля, че по този въпрос бихме могли да спорим, би следвало поне да опитаме да се съхраним, чисто физически, а ние не правим дори и това.

Онези, които знаят за какво говоря, отдавна са прозрели, че обществото ни се разкапва. Европейският Съюз изсмука нашият национален социален капитал, а самият Съюз, без да говоря антиевропейски, стъпвайки върху фактите, отдавна е престанал да бъде самостоятелен субект, отдавна е спрял да взима сам решенията за своето бъдене.

Но да се върнем в България. Аз наблюдавам с какво огромно желание буквално изхвърчат от страната, евакуирайки се, хиляди хора, и млади и стари, защото те са изгубили своята перспектива и желание да бъдат тук, защото не са се квалифицирали, пък квалифицираните - къде те приложат познанието си? Няма заводи и производство. Отварят се магазин до магазин, от което стоките поскъпват. Което е парадокс, но той се получава поради пониженото производство на собствени стоки.

Знаете ли, аз общувам най-вече с предприемачи, собственици на бизнеси, и колцина от тях са ми казвали, че ако не са били ресурсите, които преди години са си създали, сега би им било много по-трудно да ги съградят, ако започнат от нулата. Средата се е променила. Не сме обеднели, но сме изгубили своята визия. Политическите партии не спорят за идеи, а за имена и постове. Не е ли жалко?

Но да се върна на предприемачите. Смятам, че тяхното мнение е твърде ценно, защото именно тези хора се отличават със своето въодушевление и желание за растеж, със своята пробивност и търсене на максимален потенциал. Пък чувам от такива хора мнения, изпълнени с униние.

Тук се изкушавам да ви спомена за Виктор Франкъл. Чували ли сте го? Този човек създаде логотерапията, клон на психотерапията, занимаваща се с проблема за липса на смисъл в човешкия живот.

Самият Франкъл е живял в условията на концентрационен лагер, губейки семейството си, жена си и родителите си, но вместо да се отдаде на униние, той е проявил невероятна сила на характера - подкрепял е останалите затворници в концентрационния лагер.

Та в контекста на всичко онова, което досега казах, струва ми се, че обществото ни се нуждае именно от нов смисъл, или по-добре да кажа - воля за смисъл.

Дори бежанците гледат с дълбоко презрение и нас, и цивилизацията, към която принадлежим, макар ние да ги смятаме, къде с доводи, къде не, за диваци. Но тези хора, на Изток, в много отношения са съхранили своя смисъл; притежават го така, както българинът притежава автомобила си - пазят го, поддържат го, грижат се за него, за своя смисъл. Имат за какво да умрат. Тези хора, също така, са сплотени срещу общия свой враг - Западът и неговото имперско ядро - Щатите. И тук е било така, и тук сме били сплотени, ще поясня след малко.

А пък ние, хлътвайки в своята безпомощност, губим от погледа си очевидни неща, например разбирането, че все пак спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Както би ви казал всеки добър психолог, първата стъпка е да осъзнаеш проблема и да приемеш, че си болен; после, в контекста на давенето, да се огледаш за бряг и да заплуваш към него. Да заплуваш Ти, не да те заплуват.

Защото... крайно време е да разберем, че нищо не идва даром. Никой няма да дойде да ни спаси - това са илюзии, празни мечти; това са копнежи, които няма да се сбъднат, ако ние не вземем съдбата в ръцете си; ако ние не поемем отговорност за собствения си живот, на първо място, и за страната си, на второ.

И последно, с което завършвам, някои размисли за Османската империя, или как сме се съхранили в нея. Три точки.

Първо, бидейки под ботуша на тиранина, все пак сме говорели на родния си език, а това е много важно; обърнете внимание как общуваме в социалните медии и как се шегуваме в тях едни с други - станало е модерно, представяте ли си, да предпочитаме ползването на чуждия език, вместо на своя. Не ме разбирайте погрешно, учете езици и не спирайте да се развивате, това е страшно важно, но все пак не забравяйте кои сте, и говорете в собствената си страна на родния си език. Пък чуждия език ползвайте, когато това го изисква.

Второ, пак за османците, били сме сплотени срещу тях; справка - всичките чети, въстания, народни песни, легенди, танци, всичко записано или предадено в устен вид от дядото на бащата, от бащата на сина, и прочее. Османският господар в никакъв случай не е бил изтънчен. Само си спомнете насилствената смяна на вярата, кръвният данък, многобройните обезчестени девойки, и още много примери. Сегашният ни господар е далеч "по-възпитан" в своите методи. Но както веднъж каза един човек, когото аз много уважавам, "някога кръвния данък са идвали да го взимат от нас, сега сами си го предлагаме".

И трето, религията, вярата, християнството - още една стена, сплотявала ни срещу общия враг, стремящ се с насилие, физическо и психическо, да смени вярата на българите, а после и идентичността им, както и на други народи под своя ярем.

Дадох този пример, защото в наши дни сякаш не съзнаваме кой е новият враг, нито пък сме наясно как да му противодействаме с малкото останали сили.

Втренчили сме се в господаря-касапин с миловидния поглед на теле, несъзнаващо, че галейки го, все пак този господар го води към кланицата.

Да, битката срещу такъв изкусен противник е тежка, но поражението би означавало окончателна загуба на националността.

И не, това изказване в никакъв случай не е русофилско, нито американофобско, или обратното. Не ме интересуват тези понятия. Това е моето обективно мнение и смятам, че за тези въпроси е важно да се говори. Както казах преди малко, първата стъпка е да осъзнаеш проблема. Оттам насетне можем да помислим и за практически действия за решаването му.

Благодаря ви за вниманието.

Ако считате, че това е важно, моля споделете го.