Нощта притихна в свойте…авоари…
И рухна от умората Деня,
в леглото на тъмата се стовари,
и тъй затвори клепките си, да…

***

Вековните и тягостни заблуди -
опитай се и вече ги признай,
опитай слабостта си да прокудиш,
и погледа вдигни, и помечтай…

Останало е слънцето в небето,
високо е, и грее все за нас,
когато, или както, и където,
все тихо, и всегалещо, без глас…


Природен великан непостижимий,
природният титан с нестижна мощ,
разрязал би униние от рими,
и скъсал би и булото на нощ…

Лозата разцъфтява, а и зрее,
в градината, из рохката земя,
а облачето весело се рее
и прави малки локвички с вода…

Танцуват там пчелички, край лозята,
вълнуват се от цъфналия цвят,
и аз самият, сякаш, бездиханен,
вълнувам се от всичко в тоя свят…

****

Отивам да си взема свободата,
и повече не ще да си я дам;
Отивам към страха, и към скалата,
и няма да побегна днес оттам.

Ела със мен – дали ще бъде страшно?
Не зная… нека… нека проверим…
Написали сме нашето домашно?
Забравихме, но днеска го творим!

От повея на устрема безумен
разкъса се страхът, и разлетя,
и беше горд, но ето го – наведен,
пред Нашата Велика Свобода!

Разкъсахме веригите на мрака,
защото той ни беше приковал;
тук никой в свойта мъка не проплака;
и никой тук не беше се предал…