Преди една секунда
беше нищо;
А после
се разгърна и разстла;
О, капчица,
запалила огнище
изгарящо
протегната ръка;

О, капчица,
една случайна дума,
запали всичко
в тая му душа;
и сетне
цар
на сиво пепелище,
и сетне
цар
на бледа празнина;

Когато пламнеш,
няма да спечелиш -
дори ако врага си
го сразиш;
гневи се
и години на упорство
за миг един
самичък
ще стопиш;

Бъди спокоен
в мрачните си бури;
И с думите – създавай,
не руши;
От тъмните,
и плътните
тревоги
пази се
и не им се давай ти.

Спокоен
пред лицето
на тъмата;
На чувствата си
цар и господар;
Не знам
какво ме дебне
и ме чака,
но ето,
за гнева
намерих цяр;

Открих го в мен,
в дълбоките поляни
под слънчев
в прелестта си
небосвод;
Сега съм там,
далече от капани,
и погледа ми -
толкова широк…

Сега съм там,
далеч,
на друго място,
откъснат
от тъмата във света;
Сега не ми е ледно
или тясно,
и с взор един
аз теб ще прочета…

И щом изстреляш
черните си думи,
окаляни,
въргаляни в прахта,
ще ги почистя
и досущ кат струни,
докоснал ги,
със тях ще зазвуча;

И все ще съм
спокоен
кат небето,
когато е без облак,
в тишина;
И ще е толкоз
леко на сърцето…
И ще е всичко
в мека светлина…

И птиците
ще пеят
пъстрозвучно…
и розите ухайни,
ще цъфтят,
и мравчиците
в своя труд вековен
мравуняци чудесни
ще градят…