Детайли

Добавил: Кирил Йовев

Категория: Творчество

Заблудите на младия човек

отиват си понявга

с младостта му,

и детската наивност

във душа му,

отстъпва на практичността една,

която ми се струва някак грозна,

на фона на предходна красота,

която бе рисувана,
наивно,

от трепети младежки чисти най,

но идва край на всякоя заблуда,

и тъкмо днес това не ме учудва;

Студени са ръцете ми така,

тъй както камък

в зимна, ледна вечер,

тъй както в Антарктида

плаващ глетчер,

се плъзгам по студената вода,

и тя е дом, и майка, и подкрепа,

и нищо друго, нищичко не знам,

студен съм днес,
сърцето ми не трепва,

убиец съм,
без капка жал,

без плам;

Кажи в кое намираш
твоя смисъл?
В познание,
в пари
или във брак?

Съдбата ни поглежда
достолепно
и връща се след миг
във своя мрак -
невидима
за взора ни човешки,
безмилостна
към всичките ни грешки;

Какво ми дават всички тия книги?

Хвърли ги във огнището сега,

разкъсай ги,

без жал унищожи ги,

Аз знаеш ли….
не искам веч да знам,
това тежи,
тежи на рамената,
а мислех, че ще бъде
като в храм -
една такава
крехка тишина,

спокойствие,
хармония,
блаженство,

но няма нищо,
нищо от това,
тъмата е ужасна
и беззвездна…


Ужасна тежест,

в моя ум,

в сърцето,

не зная вече -

има ли душа,

а Бог,

а Друго?

Може би Всемирът?

А може би Енергия?

Не знам.

Така съм се загубил,

че не искам

да търся нищо,

Дявол,

или Храм.

Сега кажи,

кажи,

какво си мислиш?

Къде си ти,

по пътя си,

кажи?
Но не на мен,

за тебе съм нищожен,

за тебе, знам,

най-важният си Ти;

Човекът, разкажи,

от що се движи?
Постъпките са

користни, нали?

И все за нещо,

дето няма смисъл,

ах,

как сме се объркали,

нали?

Какво ще стане с нас,

със теб,

със мене,

след миг един,

след месец или два,

след 5 години,

или пък след десет?

Все тичаме,

защо и докога?

Къде ни води пътят,
все безкраен,

къде ще идем,

и какви ще сме?

Небето, знам,

отдавна не е краят,

и няма край,

и няма и начало,

и всичко е в ума ни,

като цяло…

Детайли

Добавил: Кирил Йовев

Категория: Творчество

Детайли

Добавил: Кирил Йовев

Категория: Творчество

Подреждам своя

скромен безпорядък

из белите,

и тихите листа,

и ето тук безшумно,

плахо падат,

едно след друго

трепетни слова;

че аз нетърпелив съм,

да рисувам,

със словото

картина не една,

и пишейки,

със думи да танцувам,

във музика,

окриляща духа;

Светът е хубав,

толкова е хубав,

светът е знам,

рисунка на дете,

и щастието

нищичко не струва,

усмихнати ръчички,

и лице.

Ела да се посмеем

над нещата,

над всичко дребно,

мъничко,

край нас;

Когато е налегнала

тъгата,

все пак смехът

над нея има власт;

Да… нека днес

да бъдем… несериозни,
усмихнати и палави деца;

Стремежите и цели…

са нищожни…

Далечни са,

а ние сме в мига…

Детайли

Добавил: Кирил Йовев

Категория: Творчество

Когато млад си,

нямаш ти прегради,

мечтите ти и те

тогаз са млади,

крилати са,

политнали в безкрая

в плен на свойта

прелестна омая;

Но после става нещо изведнъж -

незнайно как

се смръщва и небето,

и дъжд дойде,

не зная откъде,

тъй както беше

ясно и прекрасно,

и натежават твоите криле,

с които ти доскоро бе високо,

и пак летиш,

но не така широко,

а някак с натежели рамена,

защото в неочакваната буря

подгизнаха и твоите пера;

В един момент
летежът става труден,
и пак летиш,
но вече малко муден,
и някак тромав,
носейки товар,

но вече, някак,
липсва тая жар,
младежката,
наивната,
безкрайна;

Макар и да узнал си
всяка тайна,
която би отключила врати,

не дава устрем тая мъдрост плаха,
а носи огорчение, уви;

***

Ще идват бури
и ще отминават,

а ние, горди птици,
ще летим,

но с времето
перата ще окапват,
и все по-ниско
ние ще кръжим,

дордето някой ден
не ни посрещне
в дома си щедър
майката земя,
и в този миг,
и в този ден
ще знаем,
че вече е ненужно
да мечтаем;