По повод онези стихийни дни на терор
Нощта е страшна,
в сгушените сенки
се крият зверове;
и с ноктите си, с хищната си паст,
в угроза са настъпили
към нас!
Нощта е сянка,
някой ще пострада
под тъмното и тътнещо небе.
Нощта е гладна,
плахи минувачи
се вглеждат за опасност, но къде?
Нощта е тайна.
Страх, мъгла безкрайна,
се скътаха и в твоето сърце.
Нощта узрява.
В пукащите клони
се крие леопардово лице;
Нощта напада
с челюсти, ножове,
притихнали в злокобни ѝ ръце.
Нощта пронизва.
Писъци просъскват,
раздиращи душата на дете.
Нощта е гневна.
Ние сътворихме гнева в гърдите,
в нейните гърди.
Нощта е гробна,
хищници злокобни
кроят засади в свойте пещери.
Нощта е страшна.
В скърцащия мрак
звъни страхът от ужас непознат
Сред скръбните акорди
с хищен вой
пристъпя враг, НО КОЙ Е,
КОЙ Е ТОЙ!?!