По повод онези стихийни дни на терор

Нощта е страшна,
в сгушените сенки
се крият зверове;

и с ноктите си, с хищната си паст,
в угроза са настъпили
към нас!

Нощта е сянка,
някой ще пострада
под тъмното и тътнещо небе.

Нощта е гладна,
плахи минувачи
се вглеждат за опасност, но къде?

Нощта е тайна.
Страх, мъгла безкрайна,
се скътаха и в твоето сърце.

Нощта узрява.
В пукащите клони
се крие леопардово лице;

Нощта напада
с челюсти, ножове,
притихнали в злокобни ѝ ръце.

Нощта пронизва.
Писъци просъскват,
раздиращи душата на дете.

Нощта е гневна.
Ние сътворихме гнева в гърдите,
в нейните гърди.

Нощта е гробна,
хищници злокобни
кроят засади в свойте пещери.

Нощта е страшна.
В скърцащия мрак
звъни страхът от ужас непознат

Сред скръбните акорди
с хищен вой
пристъпя враг, НО КОЙ Е,
КОЙ Е ТОЙ!?!